33 г. от написването на сборника разкази "Формула 1"

Main 16 август 2013 | Speed-Press.com A- A+ 20150 views | no comments

"На пистата "Монца" отново пламнаха жълтите светлини. Изгоря Дейвид. Жената на Кондрат утешава Мерион Дейвид", с тези фрази преди 33 години започва едноименният разказ от сборника "Формула 1" на писателя Тодор Велчев - Тато. Книгата излиза във време, в което спортът се приема като плод на капитализма и империализма, всичко западно е неморално и упадъчно.

Въпреки това Тодор Велчев успява да представи на по-широка публика част от магията Формула 1, макар и вплетена в разказ с елементи на работническия строй. Много от читателите за пръв път чуват митични и забранени тогава имена като "Монца", "Индианаполис", "Спа", "Ферари", "Тирел Форд", "Лотус", "Джеки Стюарт". На Голяма Богородица и Тато би навършил 78 години. Роден е на 15 август 1935 г. в Перник. Загива преди 3 години. Освен "Формула 1" има над 350 разказа. Но писането не е първото призвание на човека, определян като "българския Джек Лондон". Следва медицина, упражнявал е повече от 20 професии, сред които бетонджия, миньор, арматурист, треньор, спасител, управител на почивна станция, директор на филмова продукция, помощник-капитан на траулер, редактор в телевизионния театър, шприцьор, готвач и моряк.

Именно по време на пътуване до Испания в края на 60-те открива емоцията на Формула 1, след което гледа кръгове по единствения достъпен тогава начин – тайно, в Българската национална телевизия. "И като рефрен в него отеква мечтата - на „Формула едно". Зад волана на зила, сякаш е във "Форд Лотус"... "Аз съм Калоян велики", и без да мисли, не отвърне "Да!" "Аз съм Джеки Стюарт" - викаше Калчев и тя отвръщаше - "Да!" Докато пробата заври в епруветките, тя гледа през прозореца самосвалите да подритват бежовата пръст и трупат планина" - в социалистическа България няма Формула 1, но има мечтатели. БНТ екранизира разказа "Формула 1" и битката със зиловете. Макар да бленува за Формула 1, Велчев никога не кара рисково и бързо автомобила си. Въпреки че е един от първите каскадьори в България, много преди да напише разказа. Основоположник е на културизма у нас - друг "упадъчен и капиталистически спорт".

Организира първото състезание през 1958 г. , но любовта му към културизма му донася наказание от тоталитарните власти - 100 дни общественополезен труд във фабрика за тухли. Запазва формата си и на старини, като на 65 г. става републикански шампион на силов двубой за ветерани с изтласкване на 142,5 кг от лег и 200 кг тяга. Сред учениците му в силовите курсове е тогавашният младеж Иван Славков - Батето. Приживе издава 12 книги - „Фантазия за белите шапки”, „Формула 1″, „Щъркели в пламъците”, „Сините папагали”, „Опашката на белия кит”, „Стрелецо, прицел си”, „Лов на гърмящи змии”, „Пияният октопод”, „Къща от светлина”, „Море без капитани”, „Окото на циклона”, „Звездният разбойник” (2006). Носител е на Голямата литературна награда “Варна” и „Николай Хайтов” (2005).

Поклон пред светлата му памет!

Агенция Speed-Press

Keywords: Други